ЕС ще обещае подкрепа за Украйна, но не е готов с новите санкции срещу Русия

Лидерите на Европейския съюз ще се срещнат днес (30 май), за да потвърдят подкрепата си за Украйна в борбата й да отблъсне нападението на Русия, но преговорите ще бъдат засенчени от неуспеха им да се споразумеят за нов пакет от санкции срещу Москва, съобщава Ройтерс.

В продължение на два дни лидерите на 27-членния блок трябва да обсъдят как най-добре да помогнат на Украйна четири месеца след нахлуването на Русия и как да се справят с последиците от конфликта: високи цени на енергията, предстоящ недостиг на храна и отбранителни нужди на ЕС.

Но проектодокумент със заключения от срещата, до който Ройтерс е получил достъп, показва, че въпреки че ЕС ще бъде щедър на думи с подкрепата за правителството в Киев, ще има малко нови решения по която и да било от основните теми.

"След атаката на Русия срещу Украйна видяхме какво може да се случи, когато Европа бъде обединена. С оглед на срещата на върха утре нека се надяваме, че ще продължи така. Но това вече започва да се руши отново", каза германският министър на икономиката Роберт Хабек в неделя.

Най-осезаема ще бъде политическата подкрепа на лидерите за пакет от заеми от ЕС на стойност 9 млрд. евро с малка част безвъзмездни средства за покриване на част от лихвите, така че Украйна да може да поддържа своето правителство и да плаща заплати за около два месеца.

Но и това решение ще бъде взето по-късно, след като Европейската комисия направи предложение как да се съберат парите.

Въпреки усилията от началото на май правителствата на ЕС не могат да постигнат съгласие по шестия пакет от санкции срещу Москва, защото един от елементите - ембарго за закупуване на руски петрол - не е приемлив за Унгария и е голям проблем за Словакия и Чехия.

Липсата на съгласие относно петролното ембарго спира приемането и на другите елементи от пакета, като изключването на най-голямата руска банка "Сбербанк" от системата за финансови съобщения SWIFT, забрана на руските телевизионни оператори в ЕС и добавяне на още хора към списъка със санкционирани лица, чиито активи са замразени и които не могат да влизат в ЕС.

Проектозаключенията от срещата на върха показват, че лидерите на ЕС ще подкрепят създаването на международен фонд за възстановяване на Украйна след войната, без да се предоставят подробности. За тази цел те искат да проучат възможността за конфискуване на замразени руски активи.

Но внимателното формулиране на този въпрос е умишлено, защото той е труден от правна гледна точка, обясняват служители.

Лидерите ще се ангажират да ускорят работата, за да помогнат на Украйна да изнесе зърното си от страната до глобалните купувачи чрез железопътен и автомобилен транспорт, тъй като руският флот блокира обичайните морски пътища, както и да предприемат стъпки за по-бързото постигане на независимост от руската енергия.

Проектодокументът показва също, че европейските лидери са готови да проучат начини за ограничаване на нарастващите цени на енергията, включително осъществимостта за въвеждане на временни тавани на цените, да намалят бюрокрацията при възобновяемите източници на енергия и да инвестират в свързване на националните енергийни мрежи през границите, за да си помагат по-добре.

Българските приоритети

Министър-председателят Кирил Петков ще участва в извънредното заседание на Европейския съвет на 30 и 31 май в Брюксел, съобщиха по-рано от пресслужбата на Министерския съвет.

За българското правителство от приоритетно значение е осигуряването на енергийната сигурност чрез реална диверсификация на източниците и маршрутите на доставки. Нарастващата геополитическа несигурност поради ситуацията в Украйна оказва осезаемо въздействие върху енергийния сектор. Наред с кризата с енергийните цени, преустановяването на доставките на газ за България от "Газпром експорт" на 27 април поставя сериозни предизвикателства пред енергийните и икономическите ни системи.

В тази връзка България последователно защитава позицията, че за преодоляване на тези предизвикателства са необходими незабавни и координирани действия в ЕС, с внимание върху мерките за гарантиране на устойчивостта на енергийната система и достъпността на енергията за гражданите и бизнеса, както и овладяване на високите енергийни цени, посочиха от Министерския съвет.